Порция неделни вицове

Пожелаваме Ви изпълнен с усмивки неделен ден. Стягайте се утре е понеделник : - ) 
БГ КуКу

Мъжът гледа телевизия.
- Вземи торбата,- казва жена му,- и иди до магазина за продукти.
- Това не е мъжка работа, да се ходи по магазините - отговаря мъжът.
- А, значи не е мъжка? Тогава се събличай и отивай в спалнята, аз ей сега идвам.
- Е, да не се пошегува човек. Къде е торбата?

Жена бие пияния си мъж, който току ще се е прибрал:
- Ще пиеш ли още? Ще пиеш ли, а говедо такова? - и го налага.
А той:
- Добре де, нави ме, сипи!


Двама приятели си говорели за това как правят секс със съпругите си. Първият казал:
-Понякога го правим като кучета. Вие опитвали ли сте?
-Не - поклатил глава вторият. - Макар че правим нещо подобно.
-И как е?
-Не се получава много - признал той. - Започваме като заставам на четири крака пред нея и се моля за секс, а жена ми ляга по гръб и се прави на умряла.



Богата тъща казва на зетя си:
- Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави - струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник.
На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва:
- Направих всичко както ми нареди. Прави - струвай, погребението е днес в 12 часа.


Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!


Един студент умрял, не е хубаво, но случват се и такива неща в живота. Изпраща го Свети Петър в ада, защото праведни студенти няма и що да види студентът - в ада живот си живеят. Всичко както по старо му - пиене, пушене, курви, дискотеки, кръчми. Всичко било наред, докато не дошло полунощ. Тогава на вратата му се почукало, а когато отворил насреща дявол с чук и длето.
-Дупи се приятел, казал дяволът, все пак си в ада, трябва да има наказание.
Надупил се студентът и дявола му наковал клина в задника. Това се повтаряло всяка вечер, докато студентът не издържал и отишъл при главният дявол.
- Няма ли нещо като за студенти тука при вас - пита той.
- Има - казва дяволът и го прехвърлил към студентският ад.
Там същатата работа - живот на поразия, но вечерта дявол не идва.
И така си заживял студентът доволен и предоволен от студентският ад, но нещеш ли след 3 месеца се почукало пак на вратата. Отваря нашият човек и какво да види - дявол с по-голям чук и цял чувал клинове, потърква ръце и говори:
-Айде приятел, дупи се, сесия!



Две блондинки седят и си говорят на плажа вечерта и едната казва на другата :
- Абе, муцка, чудя се кое е по надалеч....Лондон или луната.....!
Другата се обърнала и й казала :
- Ти да виждаш Лондон някъде ! !


Пиян се прибира след почерпка. По пътя се подпира на улична лампа и започва да вика:
- Такси. Такси.
До него се спира друг пиян. Поглежда го критично и заявява:
- Нема те вземат с този лампион...

Пиян се качва в такси и пита с премрежен поглед и завалян глас шофьора:
-Извинете, ше закарате ли двама души до Централна гара?
Шофьорът:
-Но, господине, вие сте сам?!?
Пияният:
-Е, ти нема ли да дойдеш!

Добави в Svejo

Изгубения град на инките - Мачи Пикчу

      

През XV век кралят на инките Сапа Инка Пачакути гради цитадела високо в планината, чиито върхове се крият в облаците. Митичното място е известно като Мачу Пикчу (Старата планина).

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 м) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали - една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка.

Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина).

Когато испанските конквистадори покорявали земите на инките, част от елита се е оттеглил в Мачу Пикчу и оттам организирал партизанска съпротива срещу нашествениците. Неуспешна, както знаем от историята.

Всички сгради в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките архитектурен стил, с полирани каменни стени, където блоковете са така изрязани, че да се втъкват един в друг без хоросан. Много от спойките са толкова перфектни, че дори нож не може да бъде пъхнат между камъните.

Инките никога не са използвали колелото и е мистерия как са мъкнали огромните каменни блокове - вероятно с помощта на стотици човешки ръце.

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, включително храмове, светилища, паркове и резиденции. Над 100 са каменните стълбища, има много фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.

Според археолозите Мачу Пикчу е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града - Интихуана - Слънчевата наблюдателница, до нея - Храмът на слънцето - единственото запазено светилище на инкския главен бог Виракоча, а до него - прочутият Храм с трите прозореца - изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека се изкачва на хълм и открива най-невероятния град на инките - напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Мачу Пикчу се е крил от очите на завоевателите повече от 4 века.

Добави в Svejo

Най-добрия приятел на човека

"Най-добрия приятел на човек" - това е първото нещо, което изниква в главата на всеки от нас когато чуе думата - куче.(освен ако не е бездомно и не се намира в България ;)   Днес ще ви представим една история показваща   връзката между човек и животно.
Ако беше приказка, може би щеше да започне така:
Имало едно време в Япония...

Снимка на Хачико

Хачико, е куче от породата Акита-ину, явяващо се символ на верността и предаността в Япония. Хачико се появил на бял свят на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решил да подари кутрето на професор Хидесабуро Уено, работещ в Токийския университет. Професорът нарекъл кутрето Хачико (осмия).
Когато Хачико пораснал, той винаги и навсякъде следвал стопанина си. А той всекидневно заминавал в града по работа и затова кучето го изпращало до входа на станция Сибуя, а след това в 3 часа отново се връщало там, за да го посрещне.

На 21 май 1925 година професорът получил в университета инфаркт. Лекарите не успели да спасят живота му и той повече не се върнал у дома си. Хачико тогава бил на осемнадесет месеца. Същия ден така и не дочакал стопанина си, но започнал да ходи на станцията всекидневно, търпеливо чакайки до късно вечерта. Нощувал под стрехите на професорския дом. Въпреки че се опитвали да приберат кучето в домовете на приятели и роднини на професора, то неизменно продължавало да се връща на станцията. Местните търговци и железничари хранели Хачико, възхищавайки се на неговата настойчивост.

Кучето станало известно по цяла Япония през 1932 година след публикуването на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си, починал преди седем години“ в един от най-големите токийски вестници. Историята покорила сърцата на японците и на станция Сибуя започнали да пристигат любопитни с цел да видят кучето.

Филма на режисьора Ласе Холмстрьом

Хачико идвал на станцията в течение на девет години плътно до смъртта си на 8 март 1935 година. Мъртвия Хачико намерили на улица, близо до станцията. Една година преди това, на 21 април 1934 г., на Хачико издигнали паметник, на откриването на който той лично присъствал. След смъртта му, впредвид големия обществен резонанс, в страната бил обявен траурен ден.
По време на Втората световна война паметникът бил унищожен – метала заминал за военни нужди. Но Япония не забравила кучето и след свършването на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес статуята на Хачико в станция Сибуя е място за среща на влюбени, а самият образ на кучето в Япония е станал пример за беззаветна любов и вярност.

Добави в Svejo