Изгубения град на инките - Мачи Пикчу

      

През XV век кралят на инките Сапа Инка Пачакути гради цитадела високо в планината, чиито върхове се крият в облаците. Митичното място е известно като Мачу Пикчу (Старата планина).

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 м) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали - една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка.

Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина).

Когато испанските конквистадори покорявали земите на инките, част от елита се е оттеглил в Мачу Пикчу и оттам организирал партизанска съпротива срещу нашествениците. Неуспешна, както знаем от историята.

Всички сгради в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките архитектурен стил, с полирани каменни стени, където блоковете са така изрязани, че да се втъкват един в друг без хоросан. Много от спойките са толкова перфектни, че дори нож не може да бъде пъхнат между камъните.

Инките никога не са използвали колелото и е мистерия как са мъкнали огромните каменни блокове - вероятно с помощта на стотици човешки ръце.

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, включително храмове, светилища, паркове и резиденции. Над 100 са каменните стълбища, има много фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.

Според археолозите Мачу Пикчу е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града - Интихуана - Слънчевата наблюдателница, до нея - Храмът на слънцето - единственото запазено светилище на инкския главен бог Виракоча, а до него - прочутият Храм с трите прозореца - изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека се изкачва на хълм и открива най-невероятния град на инките - напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Мачу Пикчу се е крил от очите на завоевателите повече от 4 века.

Добави в Svejo