"Най-добрия приятел на човек" - това е първото нещо, което изниква в главата на всеки от нас когато чуе думата - куче.(освен ако не е бездомно и не се намира в България ;) Днес ще ви представим една история показваща връзката между човек и животно.
Ако беше приказка, може би щеше да започне така:
Имало едно време в Япония...
Ако беше приказка, може би щеше да започне така:
Имало едно време в Япония...
 |
| Снимка на Хачико |
Хачико, е куче от породата Акита-ину, явяващо се символ на
верността и предаността в Япония. Хачико се появил на бял свят на 10
ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решил да
подари кутрето на професор Хидесабуро Уено, работещ в Токийския университет. Професорът нарекъл кутрето Хачико (осмия).
Когато Хачико пораснал, той винаги и навсякъде следвал стопанина си. А той всекидневно заминавал в града по работа и затова кучето го изпращало до входа на станция Сибуя, а след това в 3 часа отново се връщало там, за да го посрещне.
На 21 май 1925 година професорът получил в университета инфаркт. Лекарите не успели да спасят живота му и той повече не се върнал у дома си. Хачико тогава бил на осемнадесет месеца. Същия ден така и не дочакал стопанина си, но започнал да ходи на станцията всекидневно, търпеливо чакайки до късно вечерта. Нощувал под стрехите на професорския дом. Въпреки че се опитвали да приберат кучето в домовете на приятели и роднини на професора, то неизменно продължавало да се връща на станцията. Местните търговци и железничари хранели Хачико, възхищавайки се на неговата настойчивост.
Кучето станало известно по цяла Япония през 1932 година след публикуването на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си, починал преди седем години“ в един от най-големите токийски вестници. Историята покорила сърцата на японците и на станция Сибуя започнали да пристигат любопитни с цел да видят кучето.
Когато Хачико пораснал, той винаги и навсякъде следвал стопанина си. А той всекидневно заминавал в града по работа и затова кучето го изпращало до входа на станция Сибуя, а след това в 3 часа отново се връщало там, за да го посрещне.
На 21 май 1925 година професорът получил в университета инфаркт. Лекарите не успели да спасят живота му и той повече не се върнал у дома си. Хачико тогава бил на осемнадесет месеца. Същия ден така и не дочакал стопанина си, но започнал да ходи на станцията всекидневно, търпеливо чакайки до късно вечерта. Нощувал под стрехите на професорския дом. Въпреки че се опитвали да приберат кучето в домовете на приятели и роднини на професора, то неизменно продължавало да се връща на станцията. Местните търговци и железничари хранели Хачико, възхищавайки се на неговата настойчивост.
Кучето станало известно по цяла Япония през 1932 година след публикуването на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си, починал преди седем години“ в един от най-големите токийски вестници. Историята покорила сърцата на японците и на станция Сибуя започнали да пристигат любопитни с цел да видят кучето.
 |
| Филма на режисьора Ласе Холмстрьом |
Хачико идвал на станцията в
течение на девет години плътно до смъртта си на 8 март 1935 година.
Мъртвия Хачико намерили на улица, близо до станцията. Една година преди
това, на 21 април 1934 г., на Хачико издигнали паметник, на откриването
на който той лично присъствал. След смъртта му, впредвид големия
обществен резонанс, в страната бил обявен траурен ден.
По време на Втората световна война паметникът бил унищожен – метала заминал за военни нужди. Но Япония не забравила кучето и след свършването на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес статуята на Хачико в станция Сибуя е място за среща на влюбени, а самият образ на кучето в Япония е станал пример за беззаветна любов и вярност.
По време на Втората световна война паметникът бил унищожен – метала заминал за военни нужди. Но Япония не забравила кучето и след свършването на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес статуята на Хачико в станция Сибуя е място за среща на влюбени, а самият образ на кучето в Япония е станал пример за беззаветна любов и вярност.
